сряда, март 30, 2011

Secret diary of a call girl


Първото нещо, което трябва да знаете за нея е, че тя е момиче на повикване. От много висока класа, което значи, че таксува на час и взима много. Няма ли пари – няма и удоволствие. Сексът е игра на роли. Сексът е математика. Сексът е изкуство, а тя го владее до съвършенство. Това е нейният таен дневник, и сте поканени да го разгледате.


Secret Diary of a Call Girl не е просто три сезона с по осем двадесетминутни епизода. Ако му позволите, той може да ви научи на неподозирани неща за жените, мъжете, парите, и да промени представите ви за най-древната професия, заклеймявана от хилядолетия. Платената любов никога не е била толкова скъпа, стилна и професионална. В този филм няма да видите разголени рокли и брокат, нито силиконови гърди. Сериалът бяга от всички стереотипи, с които киното обикновено си служи по темата. Няма да срещнете сърцераздирателна история за баща, убил жена си и лежащ в затвора и дете, израснало по домове за сираци. В нея няма алкохол, наркотици, мизерия и няколко деца за изхранване. Бел обича секса и обича парите. Бел е момиче на повикване.

Ако си търсите нещо различно за гледане, Secret Diary of a Call Girl е за вас. Много британски, малко циничен, малко еротичен и много прям, сериалът по действителен случай дава десетки нови погледи към секса и може да покаже на всяка жена по нещо ново за самата себе си само след един епизод. Далеч от стандартния за това времетраене ситком, сериалът представя по много динамичен начин живота и предизвикателствата, с които се сблъсква ежедневно Бел – едно момиче на повикване от Лондон, нейния начин да води двойнствения си живот, залъгвайки роднини и приятели, че работи като нощна секретарка в голяма фирма и дилемата дали да се довери на най-добрият си приятел Бен, както и най-важните неща в психологията зад проституцията.

Струва си да се спомене и блестящата игра на прекрасната Били Пайпър в главната роля, начина й, без да е най-красивата или най-сексапилната актриса, която би могла да изиграе ролята, да се въплъти така добре в нея и да изпълни героинята си с живот, а също и интересните режисьорски решения, позволяващи своеобразен „диалог” между Бел и зрителите, като ги въвлича в действието и ги оставя с усещането, че присъстват на място и са там, за да се учат на най-древния занаят.

Прибавете и няколко симпатични британци към уравнението – Secret Diary of a Call Girl категорично не е за изпускане. А новият сезон е точно зад ъгъла.

четвъртък, март 24, 2011

Beautiful day


Бях забравила колко хубаво е да излезнеш без посока в София.Да се разхождаш по малките улички в центъра,да вдигаш поглед към старите къщи и да разглеждаш шарените дрехи по просторите на хората,докато някоя леля с пенюар и по домашни чехли излиза ,за да си изхвърли боклука.

Ходя и затварям очи.Поемам сладкия аромата на прясно изпечени курабиики и се усмихвам.

Слънцето грее зад мен.Напича гърба ми и ми е така приятно.Сянката пред мен изглежда нереална и смешна.Краката ми са дълги,каквито винаги съм искала да имам.Но явно само сянката ми е щастливката с дългите крака.

Обикалям изложбите,лежа на тревата в парка и се чувствам така свободна.

Целият свят е затворен в онези малки офисчета с изглед към парка,сланчевите лъчи докосват кожите им крещящи за лято,топлина и онези безкрайни незабравими летни нощи в парка с бира в ръка и няколко драпки сладка марихуана.

Поглеждат от малките прозорчета на малките си офисчета и ме виждат,точно там,върху зелената морава,разперила ръце сякаш правя ангел.

И тогава усещам цялата злоба на тези очи.Зависта,че те не са там ,на тревата под сланцето.

Но денят ми беше така хубав ,че не върви да го почерня с мисли за зли мисли на хора, които не заслужават вниманието ми.

Затова просто сложих слушалките и пуснах U2....beautiful day...стори ми се някак подходящо.

сряда, март 23, 2011

Чай с вкус на тъга,моля

Малкото колелце лимон плуваше в чашата на вече истиналия ми чай.
Бях се пристрастила към чая от известно време,може би месец-два,и сега го преоткривах.Копувах си всякакви вкусове чай и се наслаждавах...
Като малка трябваше да пия чай с мед когато бях болна и не се чувствах добре.Може би от тогава го бях намразила и пиех само кафе.Но наскоро...го открих отново по един по-различен начин.И наистина ми хареса.

Димът от запалената недокосната цигара в пепелника ни обгръщаше като було.Заплиташе се между кичурите ми коса,минаваше покраи дългите му извити мигли,погалваше ги леко и се пропиваше в жълтата ми лятна рокля.
Бях парализирана.Мозъкът ми беше парализиран.Не можех да помрадна,не можех да мисля...само го наблюдавах.
Говореше ми.Разказваше историята на живота си,или по-скоро онази история,която беше историята на живота му за три години.Онези три години, през които той от момче се превърна в мъж.От наивно хлапе,с единствена мисъл,че любовта на живота му е музиката,стана голям човек с интереси,мечти и амбиции.Но отново със същата мисъл за музиката.
Преди две години когато се запознахме той ми говореше за Нея,сякаш тя не беше човек.В очите на онова момче тя беше божество.Искаше да поеме отговорност за нея,дори мислише за общо дете...Да,така мислеше тогава той.
А днес ми каза,че онзи смисъл си е отишъл.И сега е по-добре.
Беше тъжно.Тя.Той.
Онова дежа-ву в главата ми.Онази мисъл,която ме караше да изтръпвам.
Побъркваше ме мисълта за еднаквост.Това се беше случило многократно в главата ми,в сънищата ми,в моята действителност.Онези думи,които ми каза,действията,погледите,докосванята или пък липсата на такива,следите от грим по възглавницата,рошавите коси,следите от сълзи,неизречените желания,пропиляните възможности.
Беше тъжно.Много тъжно.
Усещането за смърт.За смъртта на една три-годишна любов,която си мислил за вечна.

Дори чаят загуби онзи очарователен вкус...Чай с вкус на тъга,моля..!!
...останах заклещена в себе си.И това продължи много дълго време.Бях затворена в себе си,опустошавайки себе си...