петък, май 27, 2011

Изключителни манипулации

Frank Uyttenhove използва комбинация от снимки и манипулация с помощта на Adobe Photoshop, за да създава извънредно забавните си проекти. Но основното в произведенията му е не брилянтната им реализация, а уникалните идеи, които стоят зад всяко от изображенията.

Frank Uyttenhove е изключително талантлив белгийски фотограф и филмов режисьор. Благодарение на изключителните си умения в обработката на снимки и вниманието си към детайлите е създал впечатляващи произведения.





сряда, май 25, 2011

Игра на цветове



Всичките снимки на фотографа Philip Karlberg са забележителни.
Играта му с цветовете,всички онези мънички детайли образуващи цялостната картина правят фотографиите му наистина прекрасни.



събота, май 21, 2011

През Средновековието във Венеция е имало професия codega,човек който наемаш да върви пред теб през нощта със запален фенер и да ти показва пътя,да плаши крадците и демоните,да ти осигурява безопасност по тъмните улици.

"Яж,моли се и обичай"

сряда, май 18, 2011

АЛО ТАТКО

Аз страшно много се ровя в neta...за добро или за лошо.Вече и аз незнам.
Да,много по-осведомена съм за света около себе си.Научавам много.Там се губя,там се намирам..там,в онзи друг свят на милиони губещи и намиращи се хора,прекарвам огромна част от времето си.За което адски съжалявам,защото то,времето,може да се прекара по далеч по-приятни начини-разходка в парка,коктейл на някое хубаво местенце,среща с приятели,sex weekend..
Но не за това искам да пиша сега.
Намерих една статийка.Мъничко писание,което ме прободе в сърцето.Натъжи ме ,защото ме накара да се замисля за неща безвъзвратни.Неща,които няма как да не се случат.
Ще копирам тези няколко изречения тук,защото ме докоснаха и знам,че няма да остана единствена с такива чувства.



Мобилният звъни. Поглеждам дисплея – tatko. Вдигам. А отсреща няма здрасти, няма и как си.
- Запиши си един номер.
Взех един химикал и бях готов да изпълня командата. Продиктува ми. Записах.
- Обади се, важно е.
И затвори.
Нямаше как да не го направя. Набрах внимателно записания на листчето номер и натиснах зеленото копче. В този миг се облещих. Оказа се, че този номер е вписан в телефонния ми указател. Над номера пишеше tatko...
Дори не успях да проговоря, когато отново чух гласа му.
- Видя ли, че не е трудно. Обаждай ми се от време на време.

Добре де. Не помня номера. Мобилният ми помни вместо мен. Дати, хора, събития.
Но мобилният не е всесилен. Преди четири години на този ден изтрих номера tatko.
Вече не мога да му се обадя.
А така ми се иска.

вторник, май 17, 2011

"Има много неща заради които никога вече няма да бъдем същите.Колата,мобилния телефон,лаптопа,метрото,йогата,google,кареокито,сноуборда,кредитната карта ,визите за Америка.За добро или лошо ще добавя и самолетите,подводниците,пластичната хирургия и всякакви други оръжия за масово унищожение..."

Една цигара време...


...запалих цигарата си.При допирът с огъня,тютюнът леко изпука.Вятърър разпиля косата ми.Усетих как меките къдрици погалиха лицето ми.Затворих очи.
Онзи същият вятър,който заплиташе косата ми,хващаше всеки отделен кичур и го премяташе сякаш малко дете дошло да поиграем,полюшкваше камбанката на терасата.Чувах лекото дрънчене сякаш беше късно лято,лежах в леглото си и вратата на терасата беше открехната.Само лятото чувах камбанката...
Някъде в далечината се чуваше трясък на врата.Монотонен трясък.Може би някъде ставаше течение,може би някъде някои беше забравил да затвори прозорците си.
Дръпнах от цигарата си...
Краят на март беше край и на зимата.Отиваше си студът и беше ред на дългите дни,късите рокли,детските смехове до късно в дворовете на къщите.
Отново дръпка...
Усетих как струйката дим влезе мощно в тялото ми.Завъртя се,поогледа и отново излезе.Тръгна си така както беше дошла.С разликата,че беше оставила отпечатакът в тялото ми от калните си вунящи ботуши.Беше като белег...Милиони белези,които си причинявахме всеки ден,съвсем нарочно.
Така беше и с хората.
И някъде там между всички онези мисли и сладко-отровни кълбета дим ме връхлетя онова чувство,което идва винаги когато най-малко очакваш.Тогава когато си забравил за него и одавна не те е навестявало.Отворих очите си и на онази моята тераса,с коси разпиляни от мартенския вятър и мисли за лято и белези,се почувствах жива.Жива до последната фибра в мен,до последния косъм,жива...
И толкова благодарна,че съм тук и мога да усетя вятърът,болката,надеждата,любовта...
Беше време да загася цигарата си...
Дано и някоя друга запалена цигара някога ми донесе същото вълшебно усещане.

понеделник, май 16, 2011

Винаги има време за всичко

Винаги има време за всичко

Не търси Ненамереното

Винаги има време за всичко

Не се губи във Пожеланото

Да имаш означава да освободиш

Да получиш значи да забравиш

Да забравиш, че си пожелал в мига

Да пуснеш на воля Духа на своята мечта

Само Свободата ражда сбъдване

Умът зида решетки от мисъл

Така погубваш своя идентичен смисъл

Винаги има време за всичко

Не насилвай случването

Не се губи във времето

Не изкривявай себе си с желанията

Позволи им да се сбъднат импулсивно

Излез от клетката на циферблата

защото винаги има време за всичко

И ако то не е днес - не е нужно да е днес

Спри да отмерваш дори диханията си

Вселената разполага с най-верния часовник

Часовника на Любовта

Нека тя отмерва вместо теб

Винаги има време за всичко

Но времето да бъдеш себе си е точно СЕГА!

петък, май 13, 2011

"Лора от сутрин до вечер"


" Лора отвори очи и не можеше да си спомни.
В най-общи линии нещата бяха ясни - спомни си, че е относително млада, че няма постоянен приятел, че живее сама и гледа куче, прибрано от улицата, което се казва Рок и понякога е единственото и близко същество, а друг път така я дразни, че можеше да...Както и да е...
И все пак не можеше да си спомни къде е била, преди да си легне. Нито с кого. Нито дали и е било весело или тъпо."

"Лора от сутин до вечер"-книга за приятелите,за хубавите неща в живота и всички онези главоболия,който могат да ти донесът сбъднатите мечти.Книга,която те кара да се усмихнеш.Учи те да не се стягаш толкова.
Книга в която можеш да се изгубиш и намериш едновременно.Книга,в която познаваш до болка познатите местенца в София и ти става едно такова уютно защото и ти си бил там.

Можете да си представите колко щастлива бях от факта,че се снима филм по книгата.Че десет години(приблизително) по-късно ,точно в разцвета на българското кино, когато нещата все повече се подобряват и гледаме все по-добри и все-повече български филми,ще се роди и този филм.И все повече хора ще разберът за него.
Жалкото е,че трябва да излезне на лента ,за да разберът хората за него.И че все по-малко се чете в днещно време...
lorathemovie

понеделник, май 09, 2011

Бялото дори не е цвят..

Всяко нещо има цвят. Всяко чувство е цвят. Тишината е бяла. Всъщност не понасям белия цвят - той няма граници. Бели нощи, бели петна в паметта, да развееш бяло знаме, да предадеш бял лист, бял кичур в косите...
А и бялото дори не е цвят. Не е нищо, също като тишината. Едно нищо без думи и музика..

петък, май 06, 2011

Светла Иванова - Любов и кафе



Такъв уют има в този черно-бял клип,където ужасно много е наблегнато на онези мънички детайлчета,с който завършва цялостната картина.
Такъв уют,че и на мен ми се приискава такъв дъждовен ден с аромат на любов и кафе..

четвъртък, май 05, 2011

Wedding by Makany Marta


Любимата ми унгарска дизайнерка Makany Marta наскоро публикува книга,наречена Eskuvo(Свадба).Съдържанието на книгата е прекрасно ръководство за всяка бъдеща булка,съдържащо много съвети ,за това как да изберете подходяща свадбена рокля.
А роклите й...роклите са божествени.
От тях струи толкова романтика и стил.