неделя, юли 31, 2011

Всеки ден си пренареждам живота.
Нещо изхвърлям, нещо прибавям.
Нещо поправям, макар неохотно.
Някъде слагам черта,
другаде скоба отварям.
...И си казвам: от днес - на чисто.
Преброявам приятелите си.
Все по-малко остават. Ония - истинските.
И все повече стават предалите ме.
Нищо, казвам си. От днес - наясно
с думите, с хората, с всичко.
На рискове и случайности - баста!
И гордостта си обличам.
Спокойно, мойто момиче, казвам си.
Стига си яде нервите.
И не преливай от пусто в празно.
До следващото пренареждане.

МАРГАРИТА ПЕТКОВА

четвъртък, юли 21, 2011

Има една тераса по-надолу по нашата улица,толкова прекрасна,че когато я видях за първи път направо си представих как живея в този апартамент и съм ужасно щастлив човек.
Енергията ,която строи от всички прозорчета,столовете от ковано желязо на терасата,наредените фигурки на перваза зад стъклото,всичко е сякаш излязло от някакъв друг много прекрасен свят.И затова този дом остави странен отпечатък върху мен..
Странно е защото нямам нищо общо,дори не зная кой живее там,но винаги поглеждам нагоре когато пресичам улицата.
Но знам,сигурна съм дори,че хората който живеят там са щастливи и са направили това място с много любов...или поне така ми харесва да мисля.

Понякога виждам мънички детски дрешки да съхнат.
И вчера,когато беше толкова рано, че слънцето почти не се беше показало,на терасата в надуваем син басейн имаше две малки рошави главици,с руси къдри и големи кафеви очи.Абсолютно еднакви.Като две капрчици вода.
И да,вече знам със сигурност,че хората които живеят там са щастливи..