Има една тераса по-надолу по нашата улица,толкова прекрасна,че когато я видях за първи път направо си представих как живея в този апартамент и съм ужасно щастлив човек.
Енергията ,която строи от всички прозорчета,столовете от ковано желязо на терасата,наредените фигурки на перваза зад стъклото,всичко е сякаш излязло от някакъв друг много прекрасен свят.И затова този дом остави странен отпечатък върху мен..
Странно е защото нямам нищо общо,дори не зная кой живее там,но винаги поглеждам нагоре когато пресичам улицата.
Но знам,сигурна съм дори,че хората който живеят там са щастливи и са направили това място с много любов...или поне така ми харесва да мисля.

Понякога виждам мънички детски дрешки да съхнат.
И вчера,когато беше толкова рано, че слънцето почти не се беше показало,на терасата в надуваем син басейн имаше две малки рошави главици,с руси къдри и големи кафеви очи.Абсолютно еднакви.Като две капрчици вода.
И да,вече знам със сигурност,че хората които живеят там са щастливи..

Да не забравя..:
да почистя стаята си
да почистя компютъра си
да почистя сърцето си

Среща

Не-детето Ида беше лишено от илюзии, но пък надарено със силата да стои на едно място в очакване. Притежаваше спокойствието на питон. Сърцето й беше пълно с любов, о, да! Несъмнено гореше от любов, но има любови, които не са предназначени за ежедневно ползване. Те биха довели до драстични експлозии, кататонични припадъци, отклонения във времето, които не са по силите на едно обикновено човешко същество. Разбира се, Ида беше много повече от това. Ако човек можеше да прави секс със стомана, тя щеше да е детето, родено от тази любов. Но сърцето й... Сърцето й – уви – беше човешко. И то търсеше изход и обич като озверял от глад малък хищник. Логиката на нещата подсказваше неочаквани и болезнени обрати, но несъмнено в правилната посока. А тя беше в центъра на една гора, чиито дървета бяха с неясен, може би неорганичен произход. Шумът на листата беше примесен с тихо потракване от метал на разлюляните клони.

* откъс от книгата на Милена Фучеджиева “Кефер, цветовете на малката Ида”.

Цялата вечер беше вълшебна.Затварях очите си и чувах и усещах..чувах жуженето около мен,движението,смехът,усещах-животът.
И тогава една топла малка длан хвана моята.Беше на Милена.
Усещането да я чета,да лежи на нощното ми шкафче толкова дълго,да ме натъжава и разсмива едновременно,а сега да е точно срещу мен,беше прекрасно.Тя също.Повече от прекрасна.
Онова което мислех за нея се потвърди многократно.Сякаш цялата зала се осветяваше от меката светлина, която я обвиваше,някои я наричаха аура,други излъчване..

Усещане

Искам да имам това усещане,че отново е късен следобед,а ние седим на нашия покрив.Пием Plomari и е топло.Във въздуха се носи ароматът на идващото лято и на пържени чушки.
Спокойно е.Красиво е..
Там сме само аз и ти.Никой друг.Две души тъй чисти.Далече от мръсотията долу под нас.
Далечината на града и на хората ме кара да мисля просто.Да не усложнявам нещата.
Знам,че утре ще бъдеш далеч.
Там където казваме,че е краят на света.
Ще ни разделят океани...
Затова така искам да запазя това усещане.
Всъщност...трябва.

Изключителни манипулации

Frank Uyttenhove използва комбинация от снимки и манипулация с помощта на Adobe Photoshop, за да създава извънредно забавните си проекти. Но основното в произведенията му е не брилянтната им реализация, а уникалните идеи, които стоят зад всяко от изображенията.

Frank Uyttenhove е изключително талантлив белгийски фотограф и филмов режисьор. Благодарение на изключителните си умения в обработката на снимки и вниманието си към детайлите е създал впечатляващи произведения.

Игра на цветове

Всичките снимки на фотографа Philip Karlberg са забележителни.
Играта му с цветовете,всички онези мънички детайли образуващи цялостната картина правят фотографиите му наистина прекрасни.

През Средновековието във Венеция е имало професия codega,човек който наемаш да върви пред теб през нощта със запален фенер и да ти показва пътя,да плаши крадците и демоните,да ти осигурява безопасност по тъмните улици.

"Яж,моли се и обичай"

АЛО ТАТКО

Аз страшно много се ровя в neta...за добро или за лошо.Вече и аз незнам.
Да,много по-осведомена съм за света около себе си.Научавам много.Там се губя,там се намирам..там,в онзи друг свят на милиони губещи и намиращи се хора,прекарвам огромна част от времето си.За което адски съжалявам,защото то,времето,може да се прекара по далеч по-приятни начини-разходка в парка,коктейл на някое хубаво местенце,среща с приятели,sex weekend..
Но не за това искам да пиша сега.
Намерих една статийка.Мъничко писание,което ме прободе в сърцето.Натъжи ме ,защото ме накара да се замисля за неща безвъзвратни.Неща,които няма как да не се случат.
Ще копирам тези няколко изречения тук,защото ме докоснаха и знам,че няма да остана единствена с такива чувства.



Мобилният звъни. Поглеждам дисплея – tatko. Вдигам. А отсреща няма здрасти, няма и как си.
- Запиши си един номер.
Взех един химикал и бях готов да изпълня командата. Продиктува ми. Записах.
- Обади се, важно е.
И затвори.
Нямаше как да не го направя. Набрах внимателно записания на листчето номер и натиснах зеленото копче. В този миг се облещих. Оказа се, че този номер е вписан в телефонния ми указател. Над номера пишеше tatko...
Дори не успях да проговоря, когато отново чух гласа му.
- Видя ли, че не е трудно. Обаждай ми се от време на време.

Добре де. Не помня номера. Мобилният ми помни вместо мен. Дати, хора, събития.
Но мобилният не е всесилен. Преди четири години на този ден изтрих номера tatko.
Вече не мога да му се обадя.
А така ми се иска.

"Има много неща заради които никога вече няма да бъдем същите.Колата,мобилния телефон,лаптопа,метрото,йогата,google,кареокито,сноуборда,кредитната карта ,визите за Америка.За добро или лошо ще добавя и самолетите,подводниците,пластичната хирургия и всякакви други оръжия за масово унищожение..."

Една цигара време...

...запалих цигарата си.При допирът с огъня,тютюнът леко изпука.Вятърър разпиля косата ми.Усетих как меките къдрици погалиха лицето ми.Затворих очи.
Онзи същият вятър,който заплиташе косата ми,хващаше всеки отделен кичур и го премяташе сякаш малко дете дошло да поиграем,полюшкваше камбанката на терасата.Чувах лекото дрънчене сякаш беше късно лято,лежах в леглото си и вратата на терасата беше открехната.Само лятото чувах камбанката...
Някъде в далечината се чуваше трясък на врата.Монотонен трясък.Може би някъде ставаше течение,може би някъде някои беше забравил да затвори прозорците си.
Дръпнах от цигарата си...
Краят на март беше край и на зимата.Отиваше си студът и беше ред на дългите дни,късите рокли,детските смехове до късно в дворовете на къщите.
Отново дръпка...
Усетих как струйката дим влезе мощно в тялото ми.Завъртя се,поогледа и отново излезе.Тръгна си така както беше дошла.С разликата,че беше оставила отпечатакът в тялото ми от калните си вунящи ботуши.Беше като белег...Милиони белези,които си причинявахме всеки ден,съвсем нарочно.
Така беше и с хората.
И някъде там между всички онези мисли и сладко-отровни кълбета дим ме връхлетя онова чувство,което идва винаги когато най-малко очакваш.Тогава когато си забравил за него и одавна не те е навестявало.Отворих очите си и на онази моята тераса,с коси разпиляни от мартенския вятър и мисли за лято и белези,се почувствах жива.Жива до последната фибра в мен,до последния косъм,жива...
И толкова благодарна,че съм тук и мога да усетя вятърът,болката,надеждата,любовта...
Беше време да загася цигарата си...
Дано и някоя друга запалена цигара някога ми донесе същото вълшебно усещане.

Винаги има време за всичко

Винаги има време за всичко

Не търси Ненамереното

Винаги има време за всичко

Не се губи във Пожеланото

Да имаш означава да освободиш

Да получиш значи да забравиш

Да забравиш, че си пожелал в мига

Да пуснеш на воля Духа на своята мечта

Само Свободата ражда сбъдване

Умът зида решетки от мисъл

Така погубваш своя идентичен смисъл

Винаги има време за всичко

Не насилвай случването

Не се губи във времето

Не изкривявай себе си с желанията

Позволи им да се сбъднат импулсивно

Излез от клетката на циферблата

защото винаги има време за всичко

И ако то не е днес - не е нужно да е днес

Спри да отмерваш дори диханията си

Вселената разполага с най-верния часовник

Часовника на Любовта

Нека тя отмерва вместо теб

Винаги има време за всичко

Но времето да бъдеш себе си е точно СЕГА!

"Лора от сутрин до вечер"

" Лора отвори очи и не можеше да си спомни.
В най-общи линии нещата бяха ясни - спомни си, че е относително млада, че няма постоянен приятел, че живее сама и гледа куче, прибрано от улицата, което се казва Рок и понякога е единственото и близко същество, а друг път така я дразни, че можеше да...Както и да е...
И все пак не можеше да си спомни къде е била, преди да си легне. Нито с кого. Нито дали и е било весело или тъпо."

"Лора от сутин до вечер"-книга за приятелите,за хубавите неща в живота и всички онези главоболия,който могат да ти донесът сбъднатите мечти.Книга,която те кара да се усмихнеш.Учи те да не се стягаш толкова.
Книга в която можеш да се изгубиш и намериш едновременно.Книга,в която познаваш до болка познатите местенца в София и ти става едно такова уютно защото и ти си бил там.

Можете да си представите колко щастлива бях от факта,че се снима филм по книгата.Че десет години(приблизително) по-късно ,точно в разцвета на българското кино, когато нещата все повече се подобряват и гледаме все по-добри и все-повече български филми,ще се роди и този филм.И все повече хора ще разберът за него.
Жалкото е,че трябва да излезне на лента ,за да разберът хората за него.И че все по-малко се чете в днещно време...
lorathemovie

EVERY SUMMER HAS A STORY

Бялото дори не е цвят..

Всяко нещо има цвят. Всяко чувство е цвят. Тишината е бяла. Всъщност не понасям белия цвят - той няма граници. Бели нощи, бели петна в паметта, да развееш бяло знаме, да предадеш бял лист, бял кичур в косите...
А и бялото дори не е цвят. Не е нищо, също като тишината. Едно нищо без думи и музика..

Светла Иванова - Любов и кафе

Такъв уют има в този черно-бял клип,където ужасно много е наблегнато на онези мънички детайлчета,с който завършва цялостната картина.
Такъв уют,че и на мен ми се приискава такъв дъждовен ден с аромат на любов и кафе..

Wedding by Makany Marta

Любимата ми унгарска дизайнерка Makany Marta наскоро публикува книга,наречена Eskuvo(Свадба).Съдържанието на книгата е прекрасно ръководство за всяка бъдеща булка,съдържащо много съвети ,за това как да изберете подходяща свадбена рокля.
А роклите й...роклите са божествени.
От тях струи толкова романтика и стил.

Groove Armada - My Friend

Мислех си ,че цяла София се е изнесла покрай Великден и няма никой останал в столицата.Искаше ми се да бъде така..
Събудих се с мисълта да изляза самичка,да се помотая в големия празен град и да успея да събера разхвърляните си мисли.После щях да обядвам в някое хубаво малко ресторантче-салата и чаша вино,да си подаря нещо малко и да се прибера доволна.
Да ама не!!Този път планът ми хич не ми се получи.
Пак беше хубаво,но различно хубаво от това,което си представях за днес.
София беше пълна.Дори ми се стори препълнена.
Чужденците се блъскаха с големите си фотоапарати,циганки-цветарки викаха шумно по улиците,за да си продадат цветята,хората бързаха сякаш за тях не беше почивен ден.Във въздуха се носеше аромат на козунак и цветя.Няколко пъти затварях очи и вдишвах.След това запазвах въздуха колкото мога повече в дробовете си.Незнам защо правех това.От малка имах този навик.Правех го когато исках да запазя спомена за нещо и си бях внушила,че единствено чрез аромата можеше да се запамети в мозъка завинаги.
В далечината се чуваше глас от високоговорител все едно пееше,все едно се молеше.Трагнах по посока на гласа и той ме отведе до голямата джамия срещу Халите.
Учудих се много първо защото молитвата беше на български и второ-изобщо не знаех,че все още функционира тази джамия,пък че и толкова много посещавана е.
Бяха се събрали толкова много мюсюлмани за обща молитва,стана ми любопитно и постоях отсрани да послушам.

Площад"Св.Неделя" беше пълен с хора.Всички останали в София за празниците бяха извели дечицата си на площада,за да видят и да се порадват на всички онези 120 арт мечета дошли направо от Германия с изложбата „United Buddy Bears. Изкуството за толерантност”.Всяко мече символизира страна членка на ООН и е рисувано от различен художник на фибростъкло, тежи 50 килограма и е високо по два метра.
Изложбата обикаля света от 2002година и сега е за първи път в България.





Погледах мечетета,порадвах им се.Погледах усмивките на хората,порадвах им се.
И си тръгнах за вкъщи.
Какво повече ми трябваше от цяла колекция аромати и букет лалета.

Четвъртък е.Велики четвъртък..
Седмицата преди Великден е наречена "страстната седмица"-седмица на страдания,прелюдия към земния живот.Всеки един ден от тази седмица се смята за велик и свят...
Някаква мъничка тъга се е напъхала дълбоко в мен и не мога да се отърва от нея.
Дали заради празника,дали заради ужасната мисъл,че онова което правиш с цялото си сърце не се забелязва и накрая винаги излизаш онази в ъгъла носеща най-голямата вина и сълзите в очите?!?

Освен диаманти,бентлита,оскари и шампанско...е нужно и друго..