Какво следва, когато този заради когото си съществувал просто реши ,че иска да пресече улицата сам,да се загуби между хората и просто да избере някакава по-малка уличка отсреща, в която да влезне...

Ти го виждаш как със всяка крачка се отдалечава и онази борба вътре в теб те разкъсва.Едната твоя половина гледа тъжно след него,отронва някоя друга сълза и си казва:"Той сам избра това!"

И единственото ,което можеш да направиш е да го пуснеш да си отиде.Да се обърнеш и да тръгнеш по своя път.

Но пък другата половина гледа след него,повдига се на пръсти и започва да го следва.Хората се блъскат,слънцето те заслепява,сърцето ти ще се пръсне..но ти знаеш къде отиваш.Знаеш,че не можеш да съществуваш без него,знаеш че той е твоето сутрешно кафе,знаеш че ако поемеш по друга уличка ти винаги ще се оглеждаш за него.

И тогава какво следва,когато този заради когото си съществувал просто реши че иска да пресече...