Събудих се с мисълта да изляза самичка,да се помотая в големия празен град и да успея да събера разхвърляните си мисли.После щях да обядвам в някое хубаво малко ресторантче-салата и чаша вино,да си подаря нещо малко и да се прибера доволна.
Да ама не!!Този път планът ми хич не ми се получи.
Пак беше хубаво,но различно хубаво от това,което си представях за днес.
София беше пълна.Дори ми се стори препълнена.
Чужденците се блъскаха с големите си фотоапарати,циганки-цветарки викаха шумно по улиците,за да си продадат цветята,хората бързаха сякаш за тях не беше почивен ден.Във въздуха се носеше аромат на козунак и цветя.Няколко пъти затварях очи и вдишвах.След това запазвах въздуха колкото мога повече в дробовете си.Незнам защо правех това.От малка имах този навик.Правех го когато исках да запазя спомена за нещо и си бях внушила,че единствено чрез аромата можеше да се запамети в мозъка завинаги.
В далечината се чуваше глас от високоговорител все едно пееше,все едно се молеше.Трагнах по посока на гласа и той ме отведе до голямата джамия срещу Халите.
Учудих се много първо защото молитвата беше на български и второ-изобщо не знаех,че все още функционира тази джамия,пък че и толкова много посещавана е.
Бяха се събрали толкова много мюсюлмани за обща молитва,стана ми любопитно и постоях отсрани да послушам.
Площад"Св.Неделя" беше пълен с хора.Всички останали в София за празниците бяха извели дечицата си на площада,за да видят и да се порадват на всички онези 120 арт мечета дошли направо от Германия с изложбата „United Buddy Bears. Изкуството за толерантност”.Всяко мече символизира страна членка на ООН и е рисувано от различен художник на фибростъкло, тежи 50 килограма и е високо по два метра.
Изложбата обикаля света от 2002година и сега е за първи път в България.
Погледах мечетета,порадвах им се.Погледах усмивките на хората,порадвах им се.
И си тръгнах за вкъщи.
Какво повече ми трябваше от цяла колекция аромати и букет лалета.
Няма коментари:
Публикуване на коментар