Среща

Не-детето Ида беше лишено от илюзии, но пък надарено със силата да стои на едно място в очакване. Притежаваше спокойствието на питон. Сърцето й беше пълно с любов, о, да! Несъмнено гореше от любов, но има любови, които не са предназначени за ежедневно ползване. Те биха довели до драстични експлозии, кататонични припадъци, отклонения във времето, които не са по силите на едно обикновено човешко същество. Разбира се, Ида беше много повече от това. Ако човек можеше да прави секс със стомана, тя щеше да е детето, родено от тази любов. Но сърцето й... Сърцето й – уви – беше човешко. И то търсеше изход и обич като озверял от глад малък хищник. Логиката на нещата подсказваше неочаквани и болезнени обрати, но несъмнено в правилната посока. А тя беше в центъра на една гора, чиито дървета бяха с неясен, може би неорганичен произход. Шумът на листата беше примесен с тихо потракване от метал на разлюляните клони.

* откъс от книгата на Милена Фучеджиева “Кефер, цветовете на малката Ида”.

Цялата вечер беше вълшебна.Затварях очите си и чувах и усещах..чувах жуженето около мен,движението,смехът,усещах-животът.
И тогава една топла малка длан хвана моята.Беше на Милена.
Усещането да я чета,да лежи на нощното ми шкафче толкова дълго,да ме натъжава и разсмива едновременно,а сега да е точно срещу мен,беше прекрасно.Тя също.Повече от прекрасна.
Онова което мислех за нея се потвърди многократно.Сякаш цялата зала се осветяваше от меката светлина, която я обвиваше,някои я наричаха аура,други излъчване..