Има една тераса по-надолу по нашата улица,толкова прекрасна,че когато я видях за първи път направо си представих как живея в този апартамент и съм ужасно щастлив човек.
Енергията ,която строи от всички прозорчета,столовете от ковано желязо на терасата,наредените фигурки на перваза зад стъклото,всичко е сякаш излязло от някакъв друг много прекрасен свят.И затова този дом остави странен отпечатък върху мен..
Странно е защото нямам нищо общо,дори не зная кой живее там,но винаги поглеждам нагоре когато пресичам улицата.
Но знам,сигурна съм дори,че хората който живеят там са щастливи и са направили това място с много любов...или поне така ми харесва да мисля.

Понякога виждам мънички детски дрешки да съхнат.
И вчера,когато беше толкова рано, че слънцето почти не се беше показало,на терасата в надуваем син басейн имаше две малки рошави главици,с руси къдри и големи кафеви очи.Абсолютно еднакви.Като две капрчици вода.
И да,вече знам със сигурност,че хората които живеят там са щастливи..