Отново се рея в небето.Буквално.
А усещането да бъдеш там е невероятно.
От малка се научих...да бъда там,а после да ме няма.Да докосвате тялото ми,но не и душата ми.Нея просто да я няма.
Да бъде сред стръкчетата прясно окосена трева,сред разпръскващите капки солено море,сред плясъкът на отлитащите птици, сред твоите преградки...
Това е моят начин да се запазя.Да опазя онази най-чиста и ранима частичка в мен,до която много малко са се докоснали..