сряда, април 06, 2011

..откъс от едно писмо..

... По спомени на баща ми съм се родил в най-подходящото време,в което съм могъл да се появя на този свят.По спомени на майка ми е било най-ужасното време.Сега те продължават да мислят по този начин.
Някога не разбирах,дори не се интересувах.
Но сега,връщайки се назад,прожектирайки своя собствен живот като стар филм от 90-те,живял дълго извън родината си и погледнал на нещата от друг,страничен по различен ъгъл,аз разбрах онези думи на родителите ми,които от своя страна дадоха отговорите на много въпроси в моята глава.
Времето ,през което съм се родил и израснал е било времето ,през което България е преминавала през труден период.Като петна в главата ми ,между спомените за незабравимо детство,са сълзите в очите майка ми предизвикани от безпаричието.Амбицията на баща ми да осигури по-добър живот за семейството му и разочерованието,че не е нужна само амция след като всичко друго е против теб.Опашките за храна в магазините и празните рафтове.Радостта от вразка банани за Коледа.Това беше времето на социализма в България.Времето на Чернобил в света.
И като всяка майка искаща най-доброто за детето си и страхуваща се за него,моята е смятала,че всичко случващо се тогава е тварде страшно ,за да порасне детето й щастливо и да има един пълноценен живот.
Баща ми ,от своя страна, е вярвал в противоположното.И не защото е кой знае какъв оптимист,а защото е бил винаги с глава над облаците и е виждал нещата доста по-ясно от мнозинството.
Усещал е,знаел е,че това е правилното време за създаване на живот,защото това малко дете има нужда от детство,за да може да се научи да играе и мечтае и по този начин да живее.
Защото това,което аз имах като дете много деца днес го нямат.Не материалното,защото съм имал само най-необходимото,а усещането за свобода,усещането за това ,че целият свят е твой и никой не може да ти го отнеме.
Колко деца днес имат това усещане?
Колко от тях излизат и играят с приятели с часове,колко си спомнят детските смеховете в топлите лятни нощи?
За жалост все по-малко.
И това,че на мен ми се случи ми дава огромното чувство на щастие,на неспирна радост,на усещането ,че мога да завладея света и да не се боя от това,да преследвам мечтите си до края.

Няма коментари:

Публикуване на коментар