Неделно ми е

Никое дете не обича неделята.
И не защото денят е толкова лош,а заради безкрайната уморителна и скучна подготовка за новата седмица,за новия ден.Дори може и понеделник да бъде злодеят в цялата тази работа...
Писането на домашните,това, че така бързо са се изнизали свободните петък следобяд и цялата събота.Веселите игри с приятелите от квартала,закачките,смеховете,разваления телефон и жмичката.Дългият душ и преглаждането на училищната униформа.


Връщайки се години назад в детството ми и въпреки спомените за мойте "умразни" недели,все си спомням онзи трепет ,с който чаках да стане седем часа и задължително гледах да съм приключила със всичките си задължения,за да мога да гледам "Walt Disney" по националната телевизия.И винаги при този спомен се улавям,че се усмихвам.А знам,че не само с мен е така...


Сега може би децата още мразят неделите.
Може би и всеки трудещ се човек,бачкащ от 9 до 5 от понеделник до петък всяка седмица мрази неделите.
И сигурно заради различният ми график в работата ми аз погледнах на неделята от различен ъгъл,по малко по-различен начин.И ми хареса.:)
Хареса ми ароматът на пържени филийки рано сутрин и създаденият навик за тази вкусна закуска.Хареса ми това ,че ако изляза преди обяд улиците са пусти и е някак уютно с тази цялата тази самота около теб.Сякаш имаш времето само в неделя сутрин да останеш за мъничко сам със себе си,само за няколко часа преди отново да се сблъскаш с града и неговата суета.Така хубаво е да отидеш в парка и да се отпуснеш под лъчите на парещото слънце.Да напълниш дробовете си с аромата на прясно окосена трева,да отпиеш глътка бира от пласмасова чашка и да поговориш с приятели за нищо или пак за всичко...
А около теб целият живот в абсолютна хармония.Или пък само в твоята глава.Но пък не е ли това най-важното всъщност...
Обичам неделите..